Бившият футболист на ЦСКА Тодор Симов за тетевенското село Дивчовото в интервю за "Витоша нюз"

Тодор Симов е роден на 5 септември 1949 г. Играе в "Червено знаме" (Сф), "Спортист" (Кремиковци), "Миньор" (Чипровци), "Родопа" (Смолян), ЦСКА, "Тракия" (Пд) и "Сливен". Бил е треньор на "Загорец" (Нова Загора"), "Тетевен" и др.  Бивш началник "Спортни имоти" в ЦСКА. Симов се занимава от доста години със строителен бизнес. Компанията му е една от най-успешните в страната.  Юбилярът даде интервю пред "Витоша нюз".

Какво ви мотивира преди 9 години да изградите прекрасния храм "Георги Победонесец" в тетевенското село Дивчовото?
- Още докато бях треньор в Тетевен, си бях решил за себе си, че искам в този красив край да си направя вила, или пък дори, малка къщичка...Ходех редовно. Кметът ми разказа, че бизнесмени идват, проявяват интерес към закупуване на земи в района. Поканиха ме, ще правим черква. Казах си: "Хубаво". Ама това е било преди 15 години. Извикаха владиката от Ловеч, направи се първа копка. И гледам, че нищо не става. "Какво правим? Дайде да видим дали нещо може да се направи по въпроса. Все пак толкова много богати хора живеят тук. Поне 50 души са. Дайте да направим поне една хубава черква. Няма училище, няма кръчма. Какво правим?", казах на кмета. Ама така - директно. И там почнаха да усукват: "Ти ако имаш пари, дай, пък ние ще строим". - "Моля? Вие нещо...А?" И ги отразях. Пътувах в посока Дивчовото. Отминавам вече тунелите, в последния съм. И в момента, в който излязох от тунела, сякаш нещо ми просветна. Чувството беше непописуемо, не мога да ви го разкажа с думи. Казах си: "Чакай, бе, аз какво се мотая? Почвам черквата. Сам ще я изградя." И само това ми беше в акъла. Поех работата. През същата есен взехме място, което си беше отредено за изграждане на божи храм. Минах през общината, там пък не ме взеха насериозно. Погледнаха на мен с насмешка. Смънкаха нещо, подиграваха се. Нашият архитект направи проекта и веднага почнахме с мои майстори. Спяха в местното училище хората, занемарено, изоставено. Закарах легла. Жена имах на вилата, която се грижеше за нея, почистваше и тя им готвеше храната. Всеки петък плащах на майсторите. До късната есен приключих грубия строеж. Там, в Тетевенския балкан, е тежка зимата, знаете. През есента на 2011 г. открихме църквата. Гордея се с това, което сътворихме.
Какво е усещането да съградиш храм?
- Вижте какво, това е нещо, което не на всеки човек му се дава. Това е дар от Великия, от Господ. То е предначертано, предрешено. Не всеки може да прави това нещо. Значи на мен точно се е паднало. Щом е така, ще го изпълня. Мен са ме избрали отгоре. Смея да кажа, че храмът е един от най-хубавите в цяла Европа. Вътре - изписването, вън - двора, изобщо стана нещо изключително. Имаме над 100 дръвчета, както и над 500 цветя засадени. Направихме и магерница за хранене, с пещ, с печки и навеси. С алеите, с оградите...
Местните хора благодарни ли са ви?
- Е, ще ги питате тях лично. Според мен те не вярват в Господ. Това е моето мнение. И това ми е болката в момента. Такива хорица и такива свещеници ще закрият християнството.
Какво е мнението ви за свещениците?
- Повечето от тях са възпитаници на "онзи" строй. Не искат да се променят. Ето, давам ви за пример ловешкия митрополит. Добър човек, вярвам му, разбран е, интелигентен, но и той няма кадри. Няма попове в страната, разберете. Няма кой да служи в храмовете. И това е трагедия. Едно училище без учител може ли да съществува? Не може. Черква без поп как да съществува? Аз наех една жена, която да се грижи за църквата, с осигуровки, с всичко...Вътре е чисто като в аптека, извинете за сравнението, което използвам. И от никъде помощ. Сега обаче нова идея.
Каква е тя?
- Искам да направя църковно дневно училище. Местният поп, с когото споделих идеята, отново ме втрещи. Знаете ли какво ми каза? Контрира ме: "А, Симов, кой пък в това вярва още?" И това ми го каза български свещеник, представете си.
А иначе като цяло харесва ли ви начинът, по който се случват нещата в държавата?
- О, какво да ви кажа...Държавниците сигурно дори не знаят, че същуствава такова село, че го има на картата. Дивчовото е едно от райските кътчета на тази земя. Под селото тече река, извира от Балкана, от горе. Дивеч, билки, биоразнообразие, чист въздух. Под закрилата на ЮНЕСКО.  За съжаление - отива, запустява...Хайде да го спасим! Ще се боря с всичките си сили и докато съм жив, за тази кауза. Дъщерите ми Гергана и Елица са същите като мен, носят моя ген. Момичетата са с по две висши образования и по 4 езика. Зарадваха ме с четирима внуци - едно момченце и три момичета. Внуците са приети всичките в "Бръшляната лига",но заради качества, а не поради връзки. Няма да отстъпя. Само през трупа ми ще направят нещо лошо на Дивчовото.

Публикуване на коментар

0 Коментари